Отправна точка в решаването на задачите по изграждане на високоефективни енергийни инсталации в сградите е новата Директива 2010/31/ЕС на европейския парламент и Съвета на Европа от 19 май 2010 г.В чл. 6 на директивата се казва:

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че техническата, екологическа и икономическа осъществимост на алтернативни високоефективни инсталации като изброените по-долу е разгледана и взета под внимание преди започване на строежа:

А) децентрализирани инсталации за доставка на енергия от възобновяеми източници;
Б) комбинирано производство;
В) централни или колективни отоплителни или охлаждащи инсталации ;
Г) термопомпи;

Нещо повече - в параграф 2 от същия член се казва: държавите членки гарантират, че посоченият в параграф 1 анализ на алтернативните инсталации е документиран и е на разположение при необходимост от проверка.Така поставените европейски изисквания трябва да бъдат въплътени в конкретни текстове в нашето законодателство и да задействат на практика. 

Какво е сегашното положение? Основен нормативен документ при осъществяване на всеки инвестиционен замисъл е Законът за устройство на територията.В чл. 169,ал. 1,т. 6 от ЗУТ енергийната ефективност (икономията на енергия и топлосъхранението) са дефинирани като неотменимо съществено изискване при проектирането, изграждането и поддържането на строежите.По-конкретни изисквания по тази част са поставени в чл. 15 от Закона за енергийна ефективност: Чл. 15 (1) Всеки инвестиционен проект за изграждане на нова сграда, реконструкция, основен ремонт или преустройство на съществуваща сграда трябва да съответства на изискванията за енергийна ефективност, предвидени в този закон.(2) инвестиционните проекти за нови сгради по ал. 1 с РЗП над 1000 кв.м трябва да са съобразени с възможностите за използване на:
1. Децентрализирани инсталации за доставка на енергия от възобновяеми източници
2. Комбинирано производство
3. Централни или колективни отоплителни или охлаждащи инсталации
4. Термопомпи.

Това е един сравнително добър пример за синхронизация на националното законодателство с европейските изисквания. Детайлизирането на изискванията за енергийна ефективност става в Наредба №7 за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия, чието изменение от 2009 г. е крачка напред, особено с определяне на първичната енергия за определящ показател. В наредбата са дефинирани и обхватът и съдържанието на инвестиционните проекти по част енергийна ефективност, както и обхватът и съдържанието на оценката за съответствие.

Кои са основните проблеми при прилагането на тази законодателна рамка и защо все още внедряването на инсталации с енергия от възобновяеми източници е по-скоро изключение, а не правило?

1. Проектите по част енергийна ефективност се изработват формално. В много случаи съдържанието им се ограничава до даване на типови детайли за топлоизолацията и изчисления за годишния специфичен разход на енергия за отопление, изразен в нетна енергия.

2. Оценката за съответствие се състои във copy-paste на пасажи от обяснителната записка и констатация, че е изпълнено условието изчислената стойност на показателя по чл. 4 от Наредба 7 да е по-малка от референтната за сградата. За оценка на възможностите за използване на възобновяеми енергийни източници и дума не става. Внедряването на високоефективни инсталации там, където го има, се дължи на изрични изисквания на инвеститори ентусиасти, а не е следствие от анализ в проекта по част енергийна ефективност. Съответствието с изискванията за енергийна ефективност се счита за изпълнено, когато стойността на показателя, дефиниран в чл. 4 от Наредба 7, съответства на клас В от скалата на класовете за енергийна ефективност. Съответствието се установява чрез сравнение на изчисления основен показател с референтната му стойност за същата сграда. В Наредба 7 са дефинирани референтни стойности на показателите на ограждащите конструкции и елементи, но няма такива за елементите и агрегатите на системите за енергопотребление, в т.ч. и елктроинсталациите - осветление и уреди (това е една много трудна задача).

Как да задейства изискването на чл. 15 ал. 2 от ЗЕЕ в сградите с РЗП над 1000 кв.м да бъдат оценени възможностите за използване на ВЕИ? В настоящите текстове на Наредба 7 няма изрично изискване в обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти по част енергийна ефективност да се направи такава оценка. Достатъчно е показателите на ограждащите конструкции и елементи да съответстват на референтните стойности и проектът е готов.Алинея 2 от чл. 4 в Наредба 7 дава възможност за сгради, за които със заданието за проектиране не се изисква централна отоплителна или охладителна инсталация,определящ енергиен показател да бъде нетната енергия. Това означава, че в проекта по част енергийна ефективност изобщо не се третират показатели на сградните инсталации. Така се позволява всички сгради, дори и такива с РЗП над 1000 кв.м, да получават разрешение за строеж без изработени проекти по част отопление, вентилация и климатизация. След построяването и въвеждането им в експлоатация те моментално биват "украсявани" с безразборно подбрани климатици. Ето защо можем да очакваме повторения на лятната криза в електроснабдяването на морските курорти, но вече и в други райони и в други сезони.Необходимо е процесът на внедряване на високоефективни сградни инсталации да бъде обективен. Да не зависи само от доброто желание на инвеститора. За целта трябва да се елиминират възможностите за различни тълкувания и двусмислените текстове в наредбите. Да се въведе задължително изискване за предпроектни проучвания и експертна оценка за икономическата целесъобразност при изграждане на енергийноефективни инсталации.Според нас трябва да се работи за усъвършенстване на нормативната уредба в следните насоки:1.Инвестиционното решение за изграждане на високоефективни енергопотребителни инсталации – отоплителни, климатични, вентилационни, осветителни, да бъде резултат от анализа, направен в инвестиционния проект по част енергийна ефективност. Това би могло да стане чрез въвеждане на референтна стойност на показателя R, отчитащ загубите при добив и пренос на енергийни ресурси, който участва в определянето на първичната енергия. Така автоматично ще бъде изпълнено и изискването на член 6, параграф 2 от Директива 2010/31/ЕС.2.Въвеждане на условие инвестиционните проекти за всички сгради с РЗП над 500 кв.м да съдържат част ОВК. Това може да стане чрез промяна в Наредба №7 от 22.12.2003 г. за Правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, по-специално в чл. 119.Така ще бъде избегната възможността при разработване на инвестиционните проекти по част енергийна ефективност всички сгради да минават по чл. 4,ал. 1, т. 2, т.е. да не се изчислява показател първична енергия.

Инж. Жоро Костов,
член на УС на Националния инсталационен съюз